Защо сме песимисти ?

    Един от любимите ми въпроси напоследък. Просто се изумявам колко черногледи може да са хората. По- лесно ли е все да гледаме от черната страна на нещата, все да си мислим най-лошото, и надеждата да си отива първа вместо последна?
    Аз съм от хората, които гледат на света откъм добрата му страна - точно така от оптимистите, и да ви кажа, не е никак лошо. Много по забавно е като погледнеш студеното време навън да си кажеш "Супер, днес ще съм с новите ботички" , отколкото " Ужас! Какъв студ само!". Оптимизма не е само това, да виждаш добрите страни на всичко, но и да вярваш в доброто. Спомнете си последният път, когато сте били изправени пред трудност, какво направихте? Ако отговора е, че сте се отказали, то тогава лошо за вас - това означава, че не вярвате в себе си достатъчно. Ако отговора обаче е, че сте се справили с проблема, то тогава добре дошли към отбора на упоритите.
    Не искам да ме разберете погрешно. Това, че сте песимисти не ви прави задължително и неспособни да се справяте с трудностите. все пак всеки знае, че ако вярва в себе си ще се справя по-добре със задачите си. За това моята философия е да гледам малко по-ведно на живота и винаги да се старая да откривам по нещо добро дори и в най-лошите моменти, предмети, хора....
    Следващия път като си отворите очите сутрин нека първото нещо, което мине през главата ви да е някоя хубава и лъчезарна мисъл, за да сте и вие като нея - весели и изпълнени с позитивизъм.

                                             "Трудно се живее, ако си оптимист. А колко по-трудно е, ако не си!"

    ПС: ако все още се чудите дали сте оптимист или песимист, нали знаете кой е най-лесният начин да разберете това .... погледнете картинката и кажете каква чаша виждате ... наполовина пълна или наполовина празна =)