Изкуството да знаеш какво искаш и силата на позитивизма || Life
Това е един от тези спонтанни постове, идеите за които просто те връхлитат и ти веднага сядаш да пишеш, за да не ти избягат. През последните няколко дни се сблъсках с доста хора, запознах се с нови, видях се със стари приятели, поговорихме си за това, за онова, за живота като цяло... От всички тези екзистенциални разговори разбрах, че много хора не знаят какво искат, като най-егоистично ще изключа себе си от тази група. Смея да твърдя, че зная какво искам в 98% от случаите, в останалите 2% просто искам да бъда изненадана и се оставям на течението.
Замислих се колко важно е да знаеш какво искаш, да имаш амбиция и желание за нещо, които да те водят натам накъдето си тръгвал. Вярвам, че ако просто си стоим и чакаме нещо да ни се случи няма как да стане, както и че ако просто чакаме да получим нещо - пак няма начин. Ще се въздържа от примери, за да не засегна някого, но едновременно се надявам ако някой се припознае да не се обиди, защото аз имам искрено добри намерения.
От край време се възхищавам на мотивирани хора, с ясни цели и хъс, също така сърцето ми се сгрява от енергията и самото писъствие на позитивни личности - има нещо в начина им на мислене и самото им излъчване, което ме кара да се чувствам прекрасно в компанията им. Затова се старая да съм именно такава - позитивна, мотивирана и като цяло осъзната за собствените си нужди, желания, цели. И точно по същия начин негативизма и подтиснатостта на хората, които винаги имат нуждата да се оплачат или да изтъкнат първо негативното в каквото и да е, ме изцеждат емоционално, че и физически. Никога не съм проумявала как можеш сам да си пречиш с негативни мисли... честно, още не го разбирам, но хора всякакви.
Всеки трябва да разбере, че нищо не идва на готово и трябва да полагаме усилия за нещата, които искаме. А на тези, които не знаят какво искат (независимо дали става дума за какво искат за вечеря или какво искат да работят) мога да им кажа единствено, че е крайно време да разберат. Няма лошо в търсенето на "призванието" и е неизбежно да се греши, но ако не знаеш какво търсиш и не търсиш като цяло, нищо няма да откриеш...
Надявам се да не съм ви объркала много с мислите си - постарах се да ги напиша възможно най-разбираемо и последователно, но не е изключено някой да се загуби из тази публикация. Извода и поуката са: важно е да знаеш какво искаш, за да го преследваш и постигнеш, изключително важна е и мотивацията ти. А оптимизва, позитивизма и мисленето тип "чашата винаги е пълна" помагат повече, от колкото можете да си представите.
Усмихнат ден и до скоро =)
Алекс <3
*Публикацията е вдъхновена от реални хора и събития ;)
Хубава тематика за размисъл, Алекс, допада ми. Бих искала да отбележа, че не винаги човек сам си пречи с негативните мисли, а много често те просто са там и не изчезват, колкото и да се бориш с това. Аз съм от хората, които вярват, че това е химия на мозъка, която не винаги подлежи на промяна чрез наше желание или воля. Някои от нас, като мен, които въпреки че са завършили Психология, са диагностицирани с депресия и повярвай ми - това не означава, че преча на някого, като само се оплаквам и започвам да говоря винаги за негативни неща. Напротив, много хора не разбират, че това е вътрешно страдание и борба с натрапливи, негативни, дори суицидни мисли, с които не бива никога да се прави шега, да се подценяват или пък да се казва, че така си пречиш сам на себе си. Да, пречиш си, но понякога нямаш сили да го промениш.
ОтговорИзтриванеЗлати напълно съм съгласна и разбирам това, за което ми говориш. Зная, че има хора които са диагностицирани с тревожност или депресия и в такива случаи химията на мозъка е по-силна от тях. Винаги има риск в писането на един такъв пост, но аз разбира се го направих с най-добри намерения и както казах, прочокирана от реални лица и ситуации. Не искам по никакъв начин да засегна никого, а по-скоро да разпаля диалог по-темата, която първоначално беше за това да знаеш какво искаш, но в последствие потока на мисълта ме отведе и малко по-нататък.
ИзтриванеДа, разбирам, Алексче, много ти благодаря за разбирането. И аз съм понякога по-чувствителна :)
Изтриване