Една различна история за понеделник

    Последният ми рабоден ден бе петък 31.08 - едновременно отдавна и едновременно все едно беше вчера. От тогава до вчера бях в летен отпуск. На море ходих, тен хванах (за това къде бях и какво правих тепърва ще четене постове скоро надявам се). Днешната публикация е импулсивна и непланувана, но и много нужна, поне за мен самата.

    Напълно честна съм като казвам, че никога не съм си представяла, че с нетърпение ще очаквам почивката ми да свърши и да се върна обратно на работа, но ето на - денят дойде. Нямах търпение да запретна ръкави и да се завърна към хляба, пещта, кухнята и като цяло Пекарната. Почивката е хубаво и нужно нещо, но удоволствието от това да си продуктивен е неописуемо.

    Обичам си тишината и спокойствието, а почивката си прекарах сред хора - хора в хотела, хора на плажа, хора в ресторанта - имам отчаяна нужда от липсата на хора (клиентите разбира се не се броят ;) ) Смятам, че това допринася за желанието ми да се осамотя в кухнята и да си вилнея на спокойствие - сама със себе си - любимата ми компания!

    А с тази кратка публикация ми се иска да пожелая на всеки четящ я (и не само) да дойде един ден, в който понеделникът няма да е синоним на тежка и нежелана работа, а по-скоро ще е повод за радост. Това за мен е определението за "работа мечна" - такава, която те вълнува, не само в понеделник!

    А вблизките 2 седмици по план график трябва да получите 3 поста (стискайте палци) :Д Един козметичен и 2 ваканционии ;) До скоро!

Алекс =]