В търсене на ... себе си

    Здравейте!

    Събота е и нямах намерение днес да качвам пост... но както си говорех с една приятелка установих нещо, за което не се бях замисляла - че няма как да успееш в нещо ако си вълк единак. Тя ми помогна да разбера, че хората трябва да се подкрепят и да си помагат, за да може всеки да израсте, едновременно сам и едновременно с помощта на другите.  Няма нищо лошо в помощта, но много хора отказват да я дадат от гордост, други от страх, че  ще трябва да споделят успеха си с друг човек или пък защото някой ще успее в нещо повече от тях. Всичко това обаче са изключително егоистични причини. И ей така както си седя и критикувам хората се усещам, че и аз предпочитам да съм единак, но не защото не обичам или не искам да помагам, а защото ме е страх да потърся помощ. Току виж някой ме взел за слаба...

    И така се стигна до момента, в който се намирам в момента и пиша това. Пиша го с надеждата, че ще успея да открия и да се запозная с млади блогъри от България. Ако четете това и тъкмо сте създали блог, или пък имате такъв от много време и по един или друг начин искате да разширите приятелския си кръг - потърсете ме; пишете ми ... ще съм изключително щастлива. Стигнах до мoмента, в който искам да се социализирам, да се запозная с нови хора, които имат сходни интереси с моите; с хора, които обичат козметиката, или от фотографията, или писането ... хора, с които ще си помагаме.

    Не искам това да бъде разбрано като зов за помощ или като търсене на "бизнес" партньор, а като търсене на нови познанства, нови хора, нови приключения. Ако откривате нещо тук, което да ви грабва окото и ви се иска да се запознаем и поговорим - бил то лично или просто в интенет то ... you're welcome.

    Къде можете да ме намерите: Facebook, Instagram

    Благодаря ви за вниманието. Надявам се това лирическо отклонение, ако мога да го нарека така, от обичайната динамика на постовете да не ви е отегчило. Приятна вечер и спокоен уикенд. Усмихвайте се повече!

Алекс =]