Conscious writing - Take 1

        Днес е един от онези дни, които просто не вървят. Имам желание да направя толкова много неща - да напиша пост е едно от тях. И ето пиша... Пиша, но не това, което възнамерявах по простата причина че не мога... Исках поста днес да е ведър и забавен, но от сутринта ме боли глава и ми е едно такова никакво.... Имам желание, но не мога (как звучи само).

Реших обаче да се възпозлвам от ситуацията и да спретна един друг вид публикация. Има такъв жанр в литературата "conscious writing", запознах се с негова вариация в лекциите по "Литература на Япония" - на японски жанра е есеистичен и се нарича 随筆 (Zuihitsu) и означава "следвай четката". Идеята му е просто да записваш това, което ти минава през ума - какво става около теб, за какво си мислиш, какво усещаш ... всичко. Жанра е странен, но пленява едновременно с простотата и проницателността си...

    И след това кратко въведение в литератирата на Япония темата днес е ... Няма тема! Да, точно така, просто исках да напиша нещо, защото ми идваше отвъре да създам публикация и реших да започна да пиша и каквото се получи. От там ми дойде в съзнанието и въпросната лекция, и преподавателката, че даже и деня, в който се случи всичко. Съзнанието ми само извика всички спомени и ме зарадва приятно с това, че все още помня нещо от университета ;)


    За тези от вас, които заинтригувах с този есеистичен жанр можете да прочетет повече за него ТУК, и да погледнете някоя от книгите написани по този начин, най-известната от които е " Записки под възглавката" ( за pdf вариант клинете ТУК) - ако трябва да съм честна, на мен не ми допадна особено, не е моят жанр, но на много хора има харесва ;) Оставям ви с тази препоръка (до някъде) и с едно предизвикателство към самите вас. Когато нямате какво да правите или се чудите какво да правите, а обичате да пишете или да създавате текстове - започнете да пишете. Ей така от нищото - за нищото и вижте накъде ще ви отведе мисълта ви ;) 
   
    До скоро :)
    Алекс =)